Аалто е убеден, че най-значителният му принос в проектирането на мебели е разрешаването на вековния проблем при свързването на вертикалните и хоризонталните елементи. Разработеният съвместно с Корхонен метод за огъване на дървения материал, което Аалто нарича „малката сестричка на архитектоничната колона", дава възможност краката да се прикрепват директно за седалката, без да е необходима рамка или допълнителна подпора. Тази новаторска техника поставя началото на серията от мебели с L-образни (1932—1933), Y-образни (1946—1947) и Ветрилообразни крака (1954). Характерна особеност на моделите на Аалто е използването на органични форми — например при дизайна на известната ваза „Савоя" (1937), наречена първоначално „Кожени панталони на ескимоска" и изработена от „Итала". Смята се, че за нейния дизайн творецът се е вдъхновил от бреговите извивки на фиордите в родната му Финландия. Аалто е убеден, че дизайнът трябва да облагородява хората и е категорично против материалите, произведени от човека, като метала например, тъй като според него те са чужди на неговата природа.
